Средновековен манастир в м. "Манастиро" - Голема Фуча

В землището на село Голема Фуча, на километър западно от неговия център, се намира местността "Манастиро", наричана още "Цръквето". Там, в южните поли на връх Колош, сред дъбова гора, са откриваеми останки от средновековен манастир. Макар да е запазен лошо, мястото разкрива признаци на бивш духовен живот. Руините на манастирската църква се крият до два стари дъба, единият от които е на около 500 години. Най-ясно се вижда северната стена, висока до два метра, където се откроява ясно очертаният полукръгъл певник (конха). Върху нея са оцелели малки фрагменти от стенописи със светлокафяви, бежови и сини тонове. Останалите стени — източна, южна и западна — са заличени от пръст, но контурите им все пак могат да се разпознаят. По конструкция черквата е типична малка, еднокорабна и едноапсидна сграда с по един певник на север и юг, характерна за западна България през XV-XVII век. Изградена е от здрава зидария от ломени камъни, свързани с бял хоросан. На около един декар около храма се виждат основи на стени с дебелина до 90 см, както и разпръснати камъни, тухли и керемиди. Те сочат, че са съществували други манастирски постройки и вероятно масивна оградителна стена. За съжаление, не са открити писмени източници, които да разкажат повече за историята на този манастир. Малкото информация идва от стари, почти забравени местни предания. От древни времена мястото се е наричало оброчище "Свети Спас". Местността все още не е проучена археологически, така че много въпроси около нейното минало остават без отговор.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви